Вървях аз сам в града голям
и търсех светлината.
Вървях без път и в сивота,
но срещна ме съдбата,
със твоите ангелски очи
и в миг светът се промени
и аз разбрах, че си ти нали?
Море от слънчеви лъчи.
Любовта не ни спаси,
защо дъждът раздели,
не казвай нищо замълчи,
не лъжат твоите очи.
Отново сам и в сивота,
аз без капка топлина,
не търся вече светлина,
а само теб...
Любовта не бе лъжа
навън вали истински.
Сам в дъжда с надеждата
не мога аз да продължа.
Очите ни пееха с любов.
Спокойни бяха нашите души.
Ще спре дъжда, света ще продължи.
Не мога с теб не мога и без теб!
Любовта не ни спаси,
защо дъждът раздели,
не казвай нищо замълчи,
не лъжат твоите очи.
Отново сам и в сивота,
аз без капка топлина,
не търся вече светлина,
а само теб...
Inspired by time in Havana, Buenos Aries, Barcelona, and London, pianist Eliane Correa blurs Afro Cuban jazz with neo soul. Bandcamp New & Notable Feb 12, 2016